Само на късопаметни и прости им е необходим нов Спасител |
Да стартираме с една приказка.
А всички приказки стартират с " Имало едно време... "
И по този начин...
" Имало едно време един някогашен цар, който дълги години живял в заточение, тъй като неприятните комунисти слезли от Балкана и го изгонили от царството му. Един ден той се върнал на бял кон. Бедният и измъчен народ към момента пазел безценен спомен от времето, когато татко му бил добър и обичан от хората цар и го посрещнал като избавител. Засипал го с цветя и рози. Държавата към този момент била парламентарна република и нямало по какъв начин царят отново да е цар. Затова си направил партия. Обещал, че единствено за 800 дни като с магическа пръчка ще направи по този начин, че народът да живее по-добре. Хората му повярвали и той изрично спечелил изборите. След това царят станал министър председател. Минали 800-те дни, а народът си оставал все по този начин безпаричен, и все по-малко хора вярвали на положителния цар, чийто рейтинг се спихвал като лански сняг. Въпреки това царят не желал по никакъв метод да сдава властта. Харесала му и с цел да остане в нея, " към този момент не-чак-толкова-добрият-цар " направил коалиция със същите тези комунисти, които го изгонили от страната преди време и простреляли чичо му, дружно с над 2700 души, цветът на нацията. Това още повече развенчало ореола на някогашния цар и някогашен министър председател.
Тогава на сцената излязъл гиздав левент, който бил някогашен телохранител и водач на въпросния цар, а още преди този момент пък охранявал дългогодишния комунистически водач на бедната страна. Още по-рано пък ячкият момък бил пожарникар и чиновник на трибуквена силова конструкция. Въпреки че през живота си бил прочел единствено една детска книга, той бил огромен шмекер. Като защита на царя, снажният момък станал любим на рой репортерки, които чак по-късно нарекъл " мисирки ". Нашепвал им секрети от кухнята, които единствено секретарките и водачите с огромни уши знаят, те пък се надпреварвали коя първа да го пипне по мускула. Така, колкото повече чезнела харизмата на царя, толкоз повече разцъфвала тази на телохранителя му. Първо той станал основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Веднага подгонил неприятните, с които се знаел сносно, а с някои даже си другарувал до неотдавна.
Сега вече юнакът не слизал от тв приемника. Паметливи помнят, че един от националните всекидневници в един брой го пуснал на 15 фотоси, за смут на конкурентните хартиени издания, които " се изложили " единствено с 5-6 фотоса. Скромният и добър момък, който първоначално не спирал да показва поклонение и възхита към някогашния цар и някогашния комунистически цар, от ден на ден започвал да си има вяра. И решил, че и той, ей по този начин, като нищо, може да се подреди паралелно до кумирите си. Направил си партия и от раз смачкал съперниците си. Направо ги наврял в миша дупка! Станал кмет на столицата, само че и това му било малко. Момъкът изискал да ръководи освен столицата, само че и цялата държава. Явил се на парламентарни избори и попилял леви и десни. Така напетият левент, някогашен пожарникар, някогашен охранител, някогашен водач, някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи и някогашен кмет, също станал министър председател.
Сега към този момент не твърдял, че " това, което комунистите са построили, ние не можем дори да го боядисаме ", а си спомнил, че те били умъртвили дядо му. Решил, че е десен и ги нарочил за собствен главен зложелател. А същинската десница нямала какво да каже, тя се била споминала след дълго и трудно боледуване. Хитрецът ставал все по-хитър и безочлив, схванал от кого би трябвало да се опасява и с кого би трябвало да работи, въпреки и на сянка - дебела и корпулентна. Тогава и вестниците, в които иронично го наричали с тиквено название, го заобичали. Напетият левент заредил изборни победи, взел многомилиардни еврофондове и почнал да строи автомагистрали и игрища в села, в които и най-младите поданици били в пенсионна възраст. Цели три пъти станал министър председател, а някогашният цар и министър председател, при който в миналото чиракувал, му станал преводач, един път когато ходил при краля на арабите. Годините минавали, напетият левент ставал все по-малко гиздав и все по-малко широкоплещест, а в един миг към този момент бил тотално неразграничим от корпулентната си сянка. Нощното му шкафче обаче се напълнило с пачки евро и кюлчета злато. Цялата тая приказка се търкаляла цели 20 години, а хората в клетата страна, която от 14 години била член на Европейски Съюз, си останали все по този начин небогати, макар всевъзможни царе и напети юнаци. "
Абсурдна, уродлива и грозна е тази приказка, нали!
Няма благополучен край. И напълно не е свършила. Даже напълно скоро чака своето продължение. Точи се мудно, успивайки 7 милиона мишлета, които доста, но в действителност доста бързо не помнят...
През лятото на предходната година фотографът Веселин Боришев напълно на подбив отвори фейсбук страничка с наивното и изтъркано като вехта грамофонна плоча име " О, спомняте ли си, госпожо ". В нея разгласява фотоси от богатия си, трупан в продължение на повече от 20 години списък, сложени в настоящ подтекст. Със занимателен текст. И за негова изненада резултатът е шокиращ. За нула време в обществената мрежа го налазват повече от 20 000 почитатели. Снимките, подчертаващи парадокса, в който живеем, се споделят стотици пъти.
Естествено, някои от политическите ни персони на тях по никакъв начин не се харесват по какъв начин ги е щракнал Боришев - тя нали от време на време една фотография споделя повече от 1000 думи.
" Звъня ми един юрист, представлявал ползите на някогашна министърка. Поиска да й смъква фотографията от страницата, а аз, естествено, му споделих, че няма по какъв начин да стане ", споделя фотографът.
Подкованият правист обаче заговорил за правосъдно дело, а Боришев му предложил да потърси неговия юрист Николай Хаджигенов - по същото време едно от главните основни настоящо лица на митингите против Борисов и Гешев в Триъгълника на властта. Така завършила съответно тази история, само че не и проблемите. Заради докладвания на страницата, която се оказала бодил в петата на мнозина, които имат доста срещу да се помни какво са правили през вчерашния ден, " О, спомняте ли си, госпожо " се оказва блокирана в продължение на месец. Същото се случва на два пъти и с персоналния профил на Веско в обществената мрежа.
Но за какво едни остарели фотоси могат да са проблем и толкоз да нервират?
" Според мен като общество и нация имаме голям проблем. Ние не помним. Занимават ни битовизми и дреболии. Губим визия за картината в целокупност. Дори и аз като дълбая в архива си, постоянно се нервирам на себе си за това какъв брой значими елементи съм не запомнил или пропуснал, а те дават са запечатани на фотосите и осветляват събития, които са се случили доста по-късно. И можем да подредим пъзела за какво продължаваме да живеем в кочина ", изяснява известният фотограф.
Злополучният конфликт на Боришев с разпоредбите в обществената мрежа на Цуки го тласнали да мисли в друга посока, в която цензурата не може да го доближи.
" Реших, че фейсбук страницата може да стане фотоалбум с цялата гротеска на политическия ни живот през последните 20 години ", изяснява той.
Отворил десетки дискове с хиляди фотоси и доста мъчно избрал кои от тях да подбере.
" Знаех, че имам премного материал, само че първоначално ми беше истински безпорядък - кое да влезе, кое да изхвърля и какво в действителност е свързващото сред фотоси, правени в 20-годишен интервал. Трябваше да стигна до края, с цел да видя, че това е една жалка диагноза за самите нас - по какъв начин постоянно търсим избавител който величаем, а след това желаеме да изгоним с камъни. През това време новият избавител, който никога не е нов и инцидентен, е загрял край аварийна пейка ", изяснява Боришев.
Паралелно със сюжетната линия за " спасителя " в книгата от единствено себе си се избистря и втора - какво се случва с техните пажове, ординарци или просто прислужници. Те също се трансформират. Някои даже се трансформират в кандидат-спасители. " О, спомняте ли си, госпожо " е диагноза освен за българската политика, само че и за българските медии. Някои от фрагментите са повече от показателни за слугинажа на родната публицистика, поради който България се срина до 112-то място в света по медийна независимост.
" В последна сметка книгата стана факт с помощта на даренията на много хора, на които съм безпределно признателен. В края на предходната година отпечатахме тираж от 500 албума, който безусловно изчезна за три или четири дни ", изяснява фотографът Боришев.
А хората продължавали да питат къде може да се купи книгата и било напълно ясно, че ще би трябвало да има и второ издание с по-голям тираж. Той към този момент е реалност с помощта на Радо Райков и екипа на, които се заели драговолно със задачата този фотоалбум да доближи до колкото се може повече хора.
Фотографът Веселин Боришев
Второто издание на " О, спомняте ли си, госпожо " идва допълнително от съвършен миг. Досегашният избавител е уволнен, постът е незает!
А в случай че продължаваме да сме късопаметни и елементарни, ще си изберем нов!
Книгата на Веселин Боришев
А всички приказки стартират с " Имало едно време... "
И по този начин...
" Имало едно време един някогашен цар, който дълги години живял в заточение, тъй като неприятните комунисти слезли от Балкана и го изгонили от царството му. Един ден той се върнал на бял кон. Бедният и измъчен народ към момента пазел безценен спомен от времето, когато татко му бил добър и обичан от хората цар и го посрещнал като избавител. Засипал го с цветя и рози. Държавата към този момент била парламентарна република и нямало по какъв начин царят отново да е цар. Затова си направил партия. Обещал, че единствено за 800 дни като с магическа пръчка ще направи по този начин, че народът да живее по-добре. Хората му повярвали и той изрично спечелил изборите. След това царят станал министър председател. Минали 800-те дни, а народът си оставал все по този начин безпаричен, и все по-малко хора вярвали на положителния цар, чийто рейтинг се спихвал като лански сняг. Въпреки това царят не желал по никакъв метод да сдава властта. Харесала му и с цел да остане в нея, " към този момент не-чак-толкова-добрият-цар " направил коалиция със същите тези комунисти, които го изгонили от страната преди време и простреляли чичо му, дружно с над 2700 души, цветът на нацията. Това още повече развенчало ореола на някогашния цар и някогашен министър председател.
Тогава на сцената излязъл гиздав левент, който бил някогашен телохранител и водач на въпросния цар, а още преди този момент пък охранявал дългогодишния комунистически водач на бедната страна. Още по-рано пък ячкият момък бил пожарникар и чиновник на трибуквена силова конструкция. Въпреки че през живота си бил прочел единствено една детска книга, той бил огромен шмекер. Като защита на царя, снажният момък станал любим на рой репортерки, които чак по-късно нарекъл " мисирки ". Нашепвал им секрети от кухнята, които единствено секретарките и водачите с огромни уши знаят, те пък се надпреварвали коя първа да го пипне по мускула. Така, колкото повече чезнела харизмата на царя, толкоз повече разцъфвала тази на телохранителя му. Първо той станал основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Веднага подгонил неприятните, с които се знаел сносно, а с някои даже си другарувал до неотдавна.
Сега вече юнакът не слизал от тв приемника. Паметливи помнят, че един от националните всекидневници в един брой го пуснал на 15 фотоси, за смут на конкурентните хартиени издания, които " се изложили " единствено с 5-6 фотоса. Скромният и добър момък, който първоначално не спирал да показва поклонение и възхита към някогашния цар и някогашния комунистически цар, от ден на ден започвал да си има вяра. И решил, че и той, ей по този начин, като нищо, може да се подреди паралелно до кумирите си. Направил си партия и от раз смачкал съперниците си. Направо ги наврял в миша дупка! Станал кмет на столицата, само че и това му било малко. Момъкът изискал да ръководи освен столицата, само че и цялата държава. Явил се на парламентарни избори и попилял леви и десни. Така напетият левент, някогашен пожарникар, някогашен охранител, някогашен водач, някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи и някогашен кмет, също станал министър председател.
Сега към този момент не твърдял, че " това, което комунистите са построили, ние не можем дори да го боядисаме ", а си спомнил, че те били умъртвили дядо му. Решил, че е десен и ги нарочил за собствен главен зложелател. А същинската десница нямала какво да каже, тя се била споминала след дълго и трудно боледуване. Хитрецът ставал все по-хитър и безочлив, схванал от кого би трябвало да се опасява и с кого би трябвало да работи, въпреки и на сянка - дебела и корпулентна. Тогава и вестниците, в които иронично го наричали с тиквено название, го заобичали. Напетият левент заредил изборни победи, взел многомилиардни еврофондове и почнал да строи автомагистрали и игрища в села, в които и най-младите поданици били в пенсионна възраст. Цели три пъти станал министър председател, а някогашният цар и министър председател, при който в миналото чиракувал, му станал преводач, един път когато ходил при краля на арабите. Годините минавали, напетият левент ставал все по-малко гиздав и все по-малко широкоплещест, а в един миг към този момент бил тотално неразграничим от корпулентната си сянка. Нощното му шкафче обаче се напълнило с пачки евро и кюлчета злато. Цялата тая приказка се търкаляла цели 20 години, а хората в клетата страна, която от 14 години била член на Европейски Съюз, си останали все по този начин небогати, макар всевъзможни царе и напети юнаци. "
Абсурдна, уродлива и грозна е тази приказка, нали!
Няма благополучен край. И напълно не е свършила. Даже напълно скоро чака своето продължение. Точи се мудно, успивайки 7 милиона мишлета, които доста, но в действителност доста бързо не помнят...
През лятото на предходната година фотографът Веселин Боришев напълно на подбив отвори фейсбук страничка с наивното и изтъркано като вехта грамофонна плоча име " О, спомняте ли си, госпожо ". В нея разгласява фотоси от богатия си, трупан в продължение на повече от 20 години списък, сложени в настоящ подтекст. Със занимателен текст. И за негова изненада резултатът е шокиращ. За нула време в обществената мрежа го налазват повече от 20 000 почитатели. Снимките, подчертаващи парадокса, в който живеем, се споделят стотици пъти.
Естествено, някои от политическите ни персони на тях по никакъв начин не се харесват по какъв начин ги е щракнал Боришев - тя нали от време на време една фотография споделя повече от 1000 думи.
" Звъня ми един юрист, представлявал ползите на някогашна министърка. Поиска да й смъква фотографията от страницата, а аз, естествено, му споделих, че няма по какъв начин да стане ", споделя фотографът.
Подкованият правист обаче заговорил за правосъдно дело, а Боришев му предложил да потърси неговия юрист Николай Хаджигенов - по същото време едно от главните основни настоящо лица на митингите против Борисов и Гешев в Триъгълника на властта. Така завършила съответно тази история, само че не и проблемите. Заради докладвания на страницата, която се оказала бодил в петата на мнозина, които имат доста срещу да се помни какво са правили през вчерашния ден, " О, спомняте ли си, госпожо " се оказва блокирана в продължение на месец. Същото се случва на два пъти и с персоналния профил на Веско в обществената мрежа.
Но за какво едни остарели фотоси могат да са проблем и толкоз да нервират?
" Според мен като общество и нация имаме голям проблем. Ние не помним. Занимават ни битовизми и дреболии. Губим визия за картината в целокупност. Дори и аз като дълбая в архива си, постоянно се нервирам на себе си за това какъв брой значими елементи съм не запомнил или пропуснал, а те дават са запечатани на фотосите и осветляват събития, които са се случили доста по-късно. И можем да подредим пъзела за какво продължаваме да живеем в кочина ", изяснява известният фотограф.
Злополучният конфликт на Боришев с разпоредбите в обществената мрежа на Цуки го тласнали да мисли в друга посока, в която цензурата не може да го доближи.
" Реших, че фейсбук страницата може да стане фотоалбум с цялата гротеска на политическия ни живот през последните 20 години ", изяснява той.
Отворил десетки дискове с хиляди фотоси и доста мъчно избрал кои от тях да подбере.
" Знаех, че имам премного материал, само че първоначално ми беше истински безпорядък - кое да влезе, кое да изхвърля и какво в действителност е свързващото сред фотоси, правени в 20-годишен интервал. Трябваше да стигна до края, с цел да видя, че това е една жалка диагноза за самите нас - по какъв начин постоянно търсим избавител който величаем, а след това желаеме да изгоним с камъни. През това време новият избавител, който никога не е нов и инцидентен, е загрял край аварийна пейка ", изяснява Боришев.
Паралелно със сюжетната линия за " спасителя " в книгата от единствено себе си се избистря и втора - какво се случва с техните пажове, ординарци или просто прислужници. Те също се трансформират. Някои даже се трансформират в кандидат-спасители. " О, спомняте ли си, госпожо " е диагноза освен за българската политика, само че и за българските медии. Някои от фрагментите са повече от показателни за слугинажа на родната публицистика, поради който България се срина до 112-то място в света по медийна независимост.
" В последна сметка книгата стана факт с помощта на даренията на много хора, на които съм безпределно признателен. В края на предходната година отпечатахме тираж от 500 албума, който безусловно изчезна за три или четири дни ", изяснява фотографът Боришев.
А хората продължавали да питат къде може да се купи книгата и било напълно ясно, че ще би трябвало да има и второ издание с по-голям тираж. Той към този момент е реалност с помощта на Радо Райков и екипа на, които се заели драговолно със задачата този фотоалбум да доближи до колкото се може повече хора.
Фотографът Веселин Боришев Второто издание на " О, спомняте ли си, госпожо " идва допълнително от съвършен миг. Досегашният избавител е уволнен, постът е незает!
А в случай че продължаваме да сме късопаметни и елементарни, ще си изберем нов!
Книгата на Веселин Боришев
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ